Биологичната еволюция предпочита геномни структури, които съгласуват мутациите с промените в околната среда. Тази математическа рамка за селективност функционира подобно на подравняването на ядрата при невронните мрежи, използвайки G-матрици и неутрални мрежи за оптимизиране на обучението.