Има нещо симптоматично в това, че контролът върху целостта на разказите „за подвизи“ се е появил в скалдическата поезия през VIII–IX век, а за паричните операции — през XIV век, под формата на прочутото двойно счетоводство.

При това скалдовете са имали цели три метода за „защита“, които се подсилват взаимно:

• Дротквет (dróttkvætt) — „придворният“ размер на скалдовете.

• 8 стиха в строфата.

• Във всеки стих ~6 срички и 3 ударения.

• Вътрешни рими в стиха: в нечетните — непълни, в четните — пълни.

• Алитерацията свързва стиховете по двойки (нечетният задава звука, четният го поема). Защо е необходимо: ако се объркат сричките/ударенията/римите — формата се „чупи“ и грешката се чува веднага.

• Алитерация — повторение на началния звук в ударените думи.

• Свързва думите и стиховете, задава „рамката“ на паметта.

• Пример (имитация): Ветер ввысь взвыл; волны во тьме. Защо е необходимо: ако изпадне един „опорен“ звук — слухът улавя фалша.

• Кенинги — устойчиви поетични перифрази (метафорични формули).

• „море“ = „пътят на китовете“, „меч“ = „змията на кръвта“, „поет“ = „пчелата на меда на поезията“.

• Използват общоизвестни схеми „основна дума + определител“. Защо е необходимо: объркаш ли звеното — нарушаваш смисъла/ритъма; слушателят ще забележи.