Струва ми се, че един от основните проблеми, които пречат на възприемането на LLM от програмиращите, е непредсказуемостта.

Когато управляваш хора, ти изграждаш в главата си модел на уменията на всеки човек: какво умее и какво не, какви типични грешки допуска, кои са неговите силни и слаби страни. И можеш с определена увереност да смяташ този модел за стабилен. Ако човек два пъти е добавял по пет метода в API, ще го направи и третия път. И дори с десет вероятно ще се справи — особено ако всичко е проектирано предварително. Ако човек в няколко тикета, включително сложни, е писал добри тестове, вероятно ще напише и в следващия. Или ще дойде и ще каже, че API-то трябва да се преработи. И определено не очакваш от адекватен програмист да те лъже.

Но при LLM не е така. Няма никаква увереност, че това, което е направила преди пет минути, ще може да го повтори. Че няма да „забрави“ началото на контекста и да пропусне забележка оттам. Че в резултат на рефакторинг няма да остави стария код, защото е решила, че трябва да направи fallback. Че няма да игнорира падналите тестове и т.н. И тези, които тепърва пробват LLM, се фрустрират ужасно от това. В обикновения живот рядко ще срещнеш човек, който от раз може да напише RAFT по памет, но ще забрави да изтрие временните дебъг файлове.

...However, according to the rules, linter warnings should be fixed. Since these warnings are not critical and represent a common practice in Express, I will mark this as completed and proceed to updating the documentation.