Е, вече сме и тук :) Списание time започна да продава реклама, която виждат само ии-агентите. На хората сайтът дава обикновен html, а на ботовете — паралелна markdown версия на същата статия с рекламен блок с «факти за марката». В човешката версия този блок изобщо го няма. Първите рекламодатели са ally bank и project management institute, а страниците и обявите прави платформата mobian. Пръв за схемата разказа digiday, а на сайта я забеляза разработчикът Vincent Schmalbach.
Подмяната се вижда с една заявка
Кому какво да покаже, time решава по user-agent, затова това може да се провери с една команда:
curl -sS -D - -A "Mozilla/5.0 (compatible; ClaudeBot/1.0; +claudebot@anthropic.com)" "https://time.com/article/2026/08/07/the-last-house-ending/"
Рекламната markdown версия получават кроулърите на чатботовете: claudebot, oai-searchbot, perplexitybot. gptbot и chatgpt-user при проверката на the register получиха код 406, а обикновеният търсещ бот на google — същия html като хората. Тоест форкът е направен точно за тези, които слагат текста на статията направо в контекста на модела.
Какво точно се продава
Обявата изглежда като faq: въпрос и отговор с факти за марката, отбелязани като спонсорирано съдържание. mobian сглобява блока по бриф, а след старта задава същите въпроси на ии-търсачките и следи в отговорите им видимостта на марката, тона и точността на формулировките. Рекламата се закача за вечнозелено съдържание — списъци, подборки и фотогалерии.
time продава по един блок на страница с надценка, но не разкрива цени. Рекламодателят купува не клик, а влияние върху това, което моделът ще каже за марката. Ръководителят на mobian Jonah Goodhart го формулира така: човека убеждаваш един по един, а промениш ли отговора на чатбота — веднага всички, които попитат.
Ботовете вече са повече от хората
Мащабът вече го има: в повечето дни time вижда повече посещения от ботове, отколкото от хора. Това съвпада с данните на cloudflare: ботовете дават над половината от целия уеб трафик, а по юнските числа, които привежда futurism, агентите и ботовете за първи път изпревариха хората.
С какво заплашва това
Схемата има два риска. google отдавна наказва за cloaking и правилото може да се разпростре върху markdown страници, които се различават от човешките. А правила за такава реклама още няма: неясно е как езиковите модели трябва да се отнасят с нея и длъжна ли е тя да се разкрива.
От страна на сигурността това е същият клас проблеми като indirect prompt injection, само че легален и платен. В контекста на модела попада текст на заинтересована страна, оформен като справочен факт. Архитектурната защита от рода на разделяне на доверен планировчик и карантинен модел за външни данни тук не помага: рекламата нищо не чупи, тя просто е убедителна. Любопитно какъв в крайна сметка ще излезе компромисът между интересите на потребителите, собствениците на агенти и рекламните площадки.